Стефан Обрейков е основател и главният дарител за създаването на Търговската гимназия

115 години отбеляза Търговската гимназия в Пловдив – едно от най-елитните училища в историята на града, първата частна подобна школа, събрала някои от най-изявените преподаватели и създала от ученици някои от най-изявените личности в българската държава след това. Дългогодишната история на Търговската гимназия, нейният път в пространството на Пловдив – от първите сгради на Джамбаз тепе и Сахат тепе, до днешната импозантна постройка в подножието на Бунарджика, бе темата на поредното издание на подкаста „В Капана“ на Под тепето. Наш гост бе инж. Лалка Обрейкова, правнучка на създателя на гимназията Стефан Обрейков.

Училището е създадено през 1910 година, за да изгражда добри кадри за бурно развиващата се тогава пловдивската икономика. Първоначално за нейното създаване се получава отказ – тогава такива държавно финансирани търговски гимназии има в Свищов, Бургас и Варна, разказа инж. Обрейкова, но добави, че Стефан Обрейков в последствие лично подсигурява това държавата да позволи създаването му. „Финансирането, обаче, е изцяло от дарения – основател и главен дарител Стефан Обрейков, за разлика от другите три държавно финансирани училища“, добави тя. Впоследствие други дарители също помагат за издържането на институцията.

Повече за по-нататъшната история на школото – създаването на настоящата сграда, за която средства се отклоняват от събраните средства за сграда на Търговско-индустриалната камара, за първите Пловдивски изложения, неразривно свързани с камарата, сградата и фамилията Обрейкови и развитието на училището до днес, гледайте във видеото:

Училището започва своя живот през 1910 година, като в началото се помещава в малка сграда на Джамбаз тепе. В развиващия се Пловдив, поради липса на кадри с достатъчно добри финансисти и счетоводители, много фирми са фалирали, а това е правило впечатление на Стефан Обрейков и останалите основатели на Търговско-индустриалната камара. Така се заражда идеята да бъдат обучени такива кадри, които да подпомогнат фирмите с актуално и добро счетоводство, разказа инж. Лалка Обрейкова.

Още през първата година сградата на Джамбаз тепе се оказва тясна и се наема ново помещение на Сахат тепе – сградата на Иван Душков. Училището продължава да се разраства и през 1921 година започва подписка и събиране на дарения за нова сграда – сегашната постройка на Търговската гимназия. Събраните средства за сграда на Търговско-индустриалната камара от друга кампания са прехвърлени за целите на училището, а теренът е дарен от общината, добави още Обрейкова. Фондът през годините е допълнен с даренията на много пловдивчани, които дават скромен или не толкова скормен принос за сградата.

В благодарствения адрес към Обрейков за неговото дарение, от гимназията казват, че тази помощ ни връща „в миналото наше, когато любовта към просветата беше чиста и възвишена“. Ето и целият благодарствен адрес в едни бурно време, в годините непосредствено след Първата световна война:

Многоуважаеми Г-н Обрейков,

Живеем в едно време на морален упадък, когато човек за човека е звяр. Егоизмът днес е достигнал до животинщина. И сякаш няма вече стремеж към по-възвишени цели, няма жажда за по-светли дела- няма благодетелност. Душлива атмосфера ни обгръща без светъл лъч на хоризонта.

Едно щастливо изключение се явявате Вие. Не са тайна за никого грижите, що от ред години полагате за търговската просвета в тоя край на нашата Родина. Вие сте един от главните виновници за откриването на Търговската гимназия в града, а сега с Вашия подарък от 150 000 лева по случай 10 годишнината на същата гимназия за откриването при нея и нисше търговско училище Вие правите жест твърде рядък за времето, в което живеем.

Живеейки непрекъснато с нуждите и интересите на Търговската гимназия от деня на основаването и ние преподавателите- душата на училището- най добре можем да оценим важността на Вашето деяние. В този ваш жест ние виждаме не само случайно явление, а една система от грижи към утрешното общество, на което Вие искате поне в една област да гарантирате повече светлина и въздух, нещо което свидетелствува за Вашата широка и хуманна душа. Вашият жест прочие ни отнася за миг в миналото наше, когато любовта към просветата беше чиста и възвишена, та раждеше щедри и безкористни дарители на българската народна школа- вторият ни тогава храм, където народната душа възрастваше и крепеше жаждата за свобода и напредък.

В израз на почит и уважение към Вас за тая Ви дейност Ви поднасяме настоящиу си скромен адрес с благопожелание за дълъг щастлив живот
гр. Пловдив 9.І.1921г.
Стефанов ден

През този период се създава и Средното професионално търговско училище, в което в по-кратък срок се дипломират ученици – две, до три години, според възможностите им. То се ситуира в едно от крилата към сградата, след дарение от 150 000 лева от Стефан Обрейков.

Заради множеството си заслуги не само към Пловдив, но и към държавата, Цар Борис ІІІ награждава Стефан Обрейков с ордена „Св. Александър ІІІ степен на шия”, директорите Евтим Дабев и Петър Малчев с „Офицерския кръст св. Александър” ІV степен, Д-р Павел Нончев и Елиазер Коен с „Кавалерския кръст св. Александър” V степен. Обрейков е почетен гражданин както на Пловдив, така и на Клисура, като и в двата града има улици на негово име.

Синът му прави по заръка фонд към БАН на стойност 500 000 лв. за награди на проявили се творци в областта на културата, както и ученици от Търговската гимназия. Стефан Обрейков е бил особено много уважаван в Търговската гимназия. Даже при тържества, когато директора е четял доклад от едната страна на трибуната е бил поставян портрета на царя, от другата този на Стефан Обрейков. Актовата зала, в която са четени тези доклади, сега носи името на Стефан Обрейков.

Сградата на Търговската гимназия е свързана и с Пловдивското изложение през 1933 година, когато отново с помощта на Търговско-индустриалната камара се открива и Промишленото училище – днес ПГ по дървообработване, като в тези и други сгради в посока Централната жп-гара са първите изложители. На откриването присъства пловдивският митрополит Кирил – по-късно патриарх, който освещава двете сгради.